E-Preslav.com

През 2007г. учени от университета в Барселона правят фундаментално откритие в сферата на лингвистичната теория. Академиците доказват след поредица от експерименти и сложни изследвания, че плъховете не правят разлика между аудиозапис на думи на английски и на японски език, ако магнетофонната лента се движи наобратно.

1995, Университетът Кейо, Япония. Учените Шигеру Уатанабе, Юнко Сакамото и Масуми Уакита отбелязват съществен принос към психологията. Тримата експериментатори се справят успешно с научаването на гълъби да различават картини на Пикасо от творби на Моне.

Отново 2007, университета Куилмс, Аржентина. Патрисия Агостино, Сантяго Плано и Диего Голомбек правят изключително откритие, разтърсващо основите на медицината - тримата учени установяват, че хамстерите се възстановяват по-бързо от ефектите, свързани с часовата разлика, ако им бъде дадена „Виагра”.

2006, математици изчисляват броя на кадрите, които трябва да бъдат заснети, за да няма на фотоса нито един човек със затворени очи. Биолози откриват зависимостта между мириса на сирене „Лимбургер” и човешки крака - женските маларийни комари биват привличани еднакво от двата аромата.

През 2009 петима швейцарски учени от прочутия университет в Берн (да, онзи с колайдера) правят култовото си изследване дали пълните или празните бутилки причиняват повече увреждания на човешкия череп при сбиване в бар.

Какво е общото между всички тези титани на човешката мисъл?

Вероятно вече сте се досетили, те са лауреати на антинобелова награда (иначе казано - на някой от призовете, които не се дават за политически постижения, а по съвест и за реални заслуги, па макар и само увеселителни).

И тъй като никога българин не е печелил Иг-Нобелова награда, а и от БАН не са правили значимо научно откритие в близките 30 години, ето няколко предложения към академичните среди на родната наука:

• Защо човек не може да оближе лакътя си? (в категория „медицина”)
• Геометрична несвойственост на квадратните кутии за пици, или защо, аджеба, кръгла храна се слага в ъгловата опаковка? (в категория „математика”)
• Интелектуална анемия у българските патици. Аналитичен поглед върху менталното развитие на тризначките от „Биг Брадър”. (в категория „психология”, а може и в „зоология”, ако „психология”-та е заета)
• Семантика на числото „три” в българската музика. Експресивност и категоричност на тройката в разбиранията на личността. (в категория „изкуство”)
• Портрет на Бойко Борисов (в категорията за „мир”)
• Химически сходства между съединенията в приетия алкохол и във веществото, изхвърлено от организма вследствие на емизис. (в категория „химия”)

И щом Арнд Лейке от Мюнхенския университет може да има игнобелова награда за доказателството си, че дебелината на пяната на бирата намалява експоненциално с времето, то защо някой от многобройните, но суперпродуктивни институти на БАН не обясни математически как колкото повече пиеш, толкова повече ти се пикае? Да, науката има нужда от нещо такова! Защото какво е академичната среда, ако в нея не се правят значими открития от ранга на хомеопатичното откритие на Жак Бенвенист, че водата има памет? Ние пък можем химически да докажем, че от икебана дървесата ги боли, както се пее в хитовото парче от началото на века!