50 Cent
Забравете Буш и Бин Ладен и вижте кои са отговорниците за най-сериозните престъпления на десетилетието в развлекателния сектор. Предлагаме ви списък, вдъхновен от мъдростта на британския „Гардиън”, с личности, които са увредили безвъзвратно поп-културата.
WILL.I.AM - Кретенът, който написа „My Humps”. Уилям Адамс, известен като WILL.I.AM, през по-голямата част от десетилетието се свързваше с бандата Black Eyed Peas. С ръка на сърцето можем да обвиняваме текстописеца за извращения като My Humps (това трябва да е било някаква жалка първоаприлска шега) и Beep на Pussycat Dolls - песен, която звучи далеч по-добре като рингтон на допотопен GSM, отколкото като парче по MTV.
Джесика Симпсън - как можа това момиче да превърне глупостта в нещо секси? Формулата за успех на хората тип „Джесика Симпсън” е проста: следване на определена визия (големи гърди, руса коса etc.) и публични изяви, в които си точно едно ниво над идиотизма. Само припомняме едно от култовите изказвания на Джесика: „Сега това пиле ли е или риба? Знам, че е риба-тон, но го наричат „Пилето на Морето”…” Какво ни остава да кажем освен че Джеси Симпсън е красива…
Ал Гор, Краля на притесненията. Гор извърши престъпление срещу човечеството, когато през 2000 не успя да спечели президентските избори в САЩ. Уви, не можем да го виним за политическите последици, но пък можем за това, че написа „Неудобна истина” и психяса целия свят. Благодарение на Ал Гор сега киното, литературата, визуалните изкуства трябва постоянно да търпят спама на социалната ангажираност към глобалното затопляне, човешката алчност и прокобата, тегнеща над гниещата ни планета.
Дон Симпсън, който не успя да предотврати тежката артилерия на Майкъл Бей. Продуцентът на „Топ Гън”, „Флашденс”, „Ченгето от Бевърли Хилс”, „Мъже в черно” и сие почина през 1996 и принуди партньора си Джери Брукхаймър да търси ново попълнение на двучленния си екип за престъпления срещу киното. Избраникът се оказа Майкъл Бей и киноизкуството на ХХI век бе ударено като талашитена ограда от ТИР. Появиха се заглавия като „Пърл Харбър”, „Мъже в черно II” и „Трансформърс”, пред които дори „Топ Гън” е висша проява на изкуство.
„Хари Потър и Безкрайната серия на нищожния принос”. Всичко беше толкова невинно, когато през 2001 малкият късоглед Даниел Радклиф влезе с блеснали очички в училището за магьосници… Ужасяващият успех на поредицата обаче доведе до страховити последици - вече всеки високобюджетен семеен филм носи клеймото „Първа част”, никой главен герой не умира, краят на пълнометражния филм не разгадава загадката в него, а уважавани и известни британски актьори трябва да се обличат като вълшебници или елфи.
50 Cent, който си купи един куп грозни къщи и междувременно срина хип-хопа. Музикалната форма на рапа, която си имаше въображение, страст и звучеше като нещо с идея, вече прилича на гротескно плюшено мече и е по-скоро пародия на самата себе си. Какво направи 50 Cent (или „Пе’есе ст’инки, както го знаем по нашите географски дължини) с хип-хопа? Накупи си криви скъпи къщи, няколко бронирани жилетки и гараж със зверове на две колела, докато пишеше рими като „’Til the sun comes up, every night, we party, yeah we party ’til daylight”. За онези от вас, които не знаят английски - радваме се, че не можете да станете свидетели на гаврата с хип-хопа.
Катерицата с драматичния поглед. Рано или късно всеки разговор, свързан с интернет, опира и до нея. Петсекундно видео с катерица, която внезапно се извръща и открива забавничкото си лице. Лично ние не можем да преброим колко са клиповете ѝ в Youtube, но гледанията надхвърлят доста границите на допустимото. Катерицата промени онлайн-видеото - и какъв е смисълът вече да пускаш клипчета на прохождащото си дете или на страхотния си рекорд на „Супер Марио”? Въобще има ли смисъл да се хабиш, качвайки видео в Youtube, който вече си има катерицата? (Да не забравяме и за десетината клипове, които имат феноменална слава в интернет - особено най-тъпото според нас видео на бебе, хапещо пръста на братчето си, което е гледано около 140-150 милиона пъти.)
Фридбърг и Зелцер - хора, тази шега вече не минава… „Страшен филм” беше забавен, но когато същото нещо се повтори, потрети, яви се като четвърта част, после като „Романтичен филм”, като „Епичен филм”, като „Запознай се със спартанците” или „Катастрофален филм”, нещата станаха трагични. Някой въобще смее ли се още? Разбира се, сценаристите Арън Зелцер и Джейсън Фридбърг, които превърнаха не-особено тачената традиция на комедийната сатира в киноеквивалент на лош вариант на пиянско караоке.
