E-Preslav.com

Една четвърт от тийнеджърите по света средно по четири пъти на ден си завират пръста в носа - и никой не знае защо.

Учените правят какви ли не неща - пращат хора на Луната, разбиват атоми, разгадават 46-те хромозома на човешкото ДНК, цепят атома, но има няколко неща, които не могат да си обяснят и те са предимно свързани с човешкото поведение (1:0 за човека срещу учена). Списание „New Scientist”, цитирано от „Дейли Телеграф”, представя лист с 10 житейски аспекта, които срещаме всеки ден, но никой не знае от какво са породени.

Номер 1 - Изчервяването - вярно, че Дарвин се опитва да изкара, че еволюцията ни кара да се изчервяваме, когато лъжем, за да алармираме индивидите около себе си, но да си го кажем честно - няма начин да е толкова просто. Учените мълчат смутено и се червят в ъгъла.

Номер 2 - Смехът - когато се смеем, изпускаме в организма си ендорфини, които покачват настроението, което изглежда добро обяснение, но авторитетно изследване наскоро показа, че хората се смеят по-често на банални коментарчета, отколкото на добри шеги. 2:0 в пасив за учените.

Номер 3 - Целуването - със сигурност то не е генетично заложено, защото не се практикува във всяко общество. По въпроса с целуването културната антропология може да каже повече, но това е част от човешките загадки, които учените деликатно избягват.

Номер 4 - Сънуването - дойдохме си на думата. Чичо Фройд мисли, че нашите подсъзнателни желания (сексуални) провокират сънищата ни, но само няколко години по-късно Карл Юнг го оборва доста умело, като заявява, че сънищата просто изразяват емоции. Защо обаче въобще се случват тези филмчета, докато спим - психоаналитиците не знаят, а учените не се занимават.

Номер 5 - Съществуването на суеверия - също нищо, свързано с еволюцията. Защо на хората им се занимава с глупости като „черна котка ми мина път, завърти се три пъти и подсвирни” никой не знае.

Номер 6 - Бъркането в носа - един безспорно фундаментален проблем на човечеството. Неприятният за наблюдение навик не носи почти никакви хранителни или други ползи, но защо тогава една четвърт от тинейджърите по света си завират пръст в някоя от ноздрите по средно четири пъти на ден? Едва ли това укрепва имунната система, но пък дебелината на пръста съвпада с големината на ноздрата.

Номер 7 - Юношеството - никой животински вид няма юношески период, в който се превръща в непредсказуем и сприхав пубер. Някои учени предполагат, че това помага за реорганизацията на големите ни мозъци преди влизането в „истинския живот” или че експериментите в живота са полезни, за да ни подготвят за отговорността до края на живота. Никой обаче не се наема да даде аргументиран конкретен отговор на проблема.

Номер 8 - Алтруизмът - признавам, че това е нещо, които и мен ме е занимавало дълго време. Погледнато в еволюционен контекст раздаването на разни неща в полза на другите без възвръщаемост е странно поведение. Може и да те кара да се чувстваш добре понякога или да действа позитивно на тийм-билдинга, но си е тотално необяснимо.

Номер 9 - Изкуството - Рисуване, писане, танцуване, скулптуриране и композиране - все неща, които биха могли да се приемат за човешкия еквивалент на фукането на пауните с цветната им опашка. Може да е също инструмент за усвояване на познание или за споделяне на опит. Защо се занимаваме с изкуство - науката си трае.

Номер 10 - Телесното окосмяване - Учените не знаят защо в повечето случаи по тялото си имаме фино окосмяване в сравнение с дебелото около гениталиите. Това е опозиция, която се среща и при близките ни родственици - приматите. Най-вероятно „срамното” окосмяване е свързано с по-лесното излъчване на сексуален мирис, осигуряването на топлина за гениталиите или дори защита от ужулване, протъркване или подобни неща.