Едва ли от Ливърпул са такива балъци, че да купят пълен бездарник.
Вероятно всички вече са чули, че вчера Николай Михайлов, бившият вратар на Левски, определян от повечето хора като некадърен връзкар, който си го вкарва сам, стана нещо като герой на своя тим Твенте, като влезе в 27-а минута, за да замени титулярния страж, изкарал си директен червен картон, и спаси дузпа, а до края на мача опази вратата си чиста.
Вратата му беше в Лисабон, Ники игра 63 минути, извади дузпа и не му вкараха, а и той не си вкара гол. Всички помним злощастния мач с Вердер, когато Лусио Вагнер върна леко топката към Михайлов, той опита да си я спре, пропусна я, а после се хвърли в смешен шпагат назад, но въпреки това не успя да я избие от гол-линията. Честно, за първи и последен път се смях, когато вкарваха гол на Левски – а и как да не се смееш, то направо си беше висш комедиен пилотаж.
Въпреки няколкото неубедителни изяви (кулминирани от автогола срещу Вердер) обаче ясно се виждаше потенциала на Николай Михайлов. Вратарския потенциал имам предвид, не манекенския. Той просто бе засенчен от 1-2 слаби мача (малко хора помнят срещи, в които синът на легендата Михайлов, се е представял убедително или поне прилично), както и от сянката на съмнението, че младият играч се налага с връзки.
В България, а и далеч не само тук, децата на известните винаги се нарочват за връзкари. Колко трябва да си добър, за да не си наложен насила или с пари, никой не може да каже. Въпреки това обаче в Ливърпул не си купуват играчите под диктовката на Боби Михайлов.
Жалко, че миналия сезон вратарчето премина под наем в Твенте и почти не игра. Червеният картон на титулярния страж на холандците обаче му даде възможност да влезе в игра и поне да покаже какво може. В реванша почти 100% Михайлов също ще е в рамките на вратата и само от него зависи дали ще сложи край на спекулациите с това добър ли е, не е ли добър.
Аз съм далеч от мисълта, че една птичка прави пролет, съответно ми е безпределно ясно не само че всеки може да спаси дузпа, но и да си запази вратата суха за 63 минути, пък макар и в Лисабон срещу Спортинг. Въпреки това смятам, че младите футболисти заслужават шанс и не е редно над тях вечно да тегне сянката на минали грешки, колкото и смехотворни да са били те.
За финал слагам две клипчета – със спасената от Ники Михайлов дузпа и с гола, който Лусио Вагнер отбеляза в собствената си врата с изключителната подкрепа на младия вратар. Enjoy.
