E-Preslav.com

Лоша работа с тоя Хари Потър...

Още на втората си седмица по американските кина, „Хари Потър и нечистокръвния принц“ изпадна до мястото на подгласника. Голям провал (като се има предвид, че първенецът дебютант е детски екшън от типа на „Стюард Литъл“, където морски свинчета, хамстери и къртици се борят със злото). Моят експеримент с гледането на всичките филми за Потър за един уикенд мина успешно – изгледах ги, погади ми се, поизненадах се на доста слаби режисьорски решения и съжалих, че не съм чел шестата книга по-скоро, защото съм сигурен, че в шестия филм за малкия очилат перверзник има доста несъответствия (неуместни несъответствия) с едноименния роман.

Започвам от самото начало – първия филм, този на Крис Калъмбъс, където всичко е толкова наивно изпипано и приказно, че направо да ти стане гадно. Както Богдан Русев написа в последния брой на Капитал Light, Голямата зала в Хогуорт, която Калъмбъс толкова внимателно е подредил и идеализирал, с огромна лекота Дейвид Йейлтс унищожава в шестия филм (малко закъснявам, но това беше спойлер, не го четете, ако не сте гледали филма, хехе).

Та, „Хари Потър и философският камък“ е толкова наивен и толкова по книгата, че си е на практика перфектната екранизация по детски роман. А десетгодишният Хари е голямо сладурче, нищо чудно, че Дъмбълдор си го е харесал още от тогава (btw, шестият филм е бъкан с разни педофилски намеци от страна на беловласия директор, в един момент ми стана малко гадно за предимно младата аудитория на „Хари Потър 6“, която е принудена да гледа такива извращения).

Вторият „Хари Потър“ е потресаващо тъп. Със сигурност е най-тъпият от всички – край с Калъмбъс. Заедно с петия, вторият няма нито една номинация за Оскар – смятайте щом толкова комерсиални филми не получават даже номинацийка и в най-мижавата категория в такава комерсиална надпревара като Оскарите, колко трябва да са зле…

Третият филм е вече с нов режисьор, чието име в IMDB е Alfonso Cuar?n , което не знам как се пише на български. „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ обаче е пипнат добре. Той ме забавляваше наистина, особено игричките с времето накрая, които наистина са си почти майсторски изработени, въпреки че на места си личат белите конци.

Четвъртата книга за очилатия пич ми е любима от седемте, а филмът също не е толкова лош, макар че на фона на третия си е слабичък. Въпреки това нещата с Тримагическия турнир са си готини, но всеки път като виждах физиономийката на Робърт Патинсън, който сега е известният ДОБЪР вампир от „Здрач“, ми ставаше неприятно. Така добре започва, с „Хари Потър“, а да изпадне до това ниво днес…

Петият филм, както споменах вече, също няма номинация за Оскар. Хаха! Единственото, което ми хареса в него, беше накрая като падаха Пророчествата в една голяма зала, пълна с високи стендове с лавици, изпълнени с кристални кълбета, които падат и се трошат, унищожавайки вековно магьосническо наследство. Браво, много идейно. След това е битката на Дъмбълдор и Волдемор (ако пиша стихотворение, мога да ги римувам един-друг), след която лошият пич има няколко секунди да убие Хари, но не го прави. Това е адски нагласено, защото като сме гледали в предишни части как хората падат като мухи след „Авада кедавра“, е странно, че Черния лорд толкова не може да довърши падналия и безпръчков (поне без магьосническа пръчка) Потър. Жалка работа.

Стигаме до шестия филм, който гледах снощи със страхотен звук в „Арена Младост“. Май звукът си остана единственото готино нещо за онези 2 часа и 40 минути. Въпреки че не помня добре шестия роман, видях на поне 10 места ключови разлики с книгата. Това не е готино.

Освен това Дейвид Йейтс наистина се опитва да прави сериозен филм, а с „Хари Потър“ този експеримент просто не върви. Не може в един момент да гледаш как Хари, Рон и Хърмаяни пият бирен шейк в Хогсмийд, а в следващия да бъдеш стреснат брутално. Имаше една сцена, в която една ръка изскача от водата – епизодът е направен така, че е изваден все едно от филм на ужасите. Идеята е, че ако гледаш „Екзорсистът“, „Rec.“ или даже „The Saw“ не се стряскаш от подобни сцени, но в приказния фентъзи свят на Хари Потър те са толкова неочаквани, че те плашат. Та на този епизод, целият салон подскочи и се чуха даже стреснати възгласи. Със сигурност дечицата, които са отишли да гледат миличкия Потър, който обича да язди хипогрифи и да си измагьосва вкусови бобчета, ще сънуват кошмари няколко нощи.

Реално не знам какво е цялостното ми мнение за филма. Той е странен, вътрешно си противоречи и си личи, че режисьорът изобщо не е бил наясно какво точно иска. Добрите страни на „Хари Потър и нечистокръвния принц“ обаче също не са малко – Хърмаяни и Джини са станали страшно готини, а Рон е погрознял. Какво по-хубаво! Макгонъгол пък е изкуствено състарена.

Явно обаче филмът е лош - ако се съди по американския боксофис. Изключително мощен дебют, който се обяснява от силния интерес към шестия филм за Потър, последван от слаба втора седмица със само 30 милиона и второ място в класацията - обяснението е в лошата реклама “от уста на уста”. Хората, които са си дали парите в премиерната седмица, не са дали добри индикации и затова втората вълна е с 10 пъти по-малка от първата. Жалка работа.

Накрая няма да казвам, че Дъмбълдор умира, защото някой може да не е чел книгата. Само че това, което няма да казвам какво е, става по такъв начин, че не съвсем ме убеди, че е истина. Не знам какво съм очаквал, но не го получих.

Уикендът ми беше загубен с тези около 15 часа и 2 минути, които прекарах пред екрана. За следващите събота и неделя ще си открадна малко интелектуална собственост с „Том и Джери“ от Замунда и съм сигурен, че и 20 часа да ги гледам, няма да ми е зле.