През зимата жълтите павета са смъртоносен капан за всеки, който не си носи ски.
Жълтите павета са едно от най-омразните ми места в София – заедно с Женския пазар, Сточна гара и Захарна фабрика късно през нощта. Те са ми като трън в очите и винаги, ако имам възможност, предпочитам да мина от друго място, само и само да не ходя по тях. Може да са символ на София, идеален център, преди сто години богатите да са си правели вечерните разходки и да се водели интелектуални разговори по тях, обаче за мен те са изключително противни по няколко причини.
По тях не минава транспорт. Ако съм бил в центъра, до Съдебната палата да речем, няма как да стигна до Орлов мост, за да се прибера, по друг начин освен пеша. Не че съм 200 килограма, инвалид или мразя физическите натоварвания, но самото знание, че не мога да стигна освен ако не заобиколя отдалеч или ако не ходя пеш, ме кара да се чувствам зле.
Вчера например поритах футбол сутринта, хванах си трамвай 5 до Съдебната, за да се прибера за душ преди да отида на работа, и ми се наложи да се провлача по целия Цар Освободител, за да се добера до Орлов мост, а бях не просто разнебитен, но и закъсняващ за работа.
От Орлов до метростанция Сердика разстоянието се изминава за около 12-15 минути – взависимост от крачката. Обикновено през лятото за това време умираш от жега, защото сянка почти няма. Минава се през светофара на Раковски, който е един от най-гадните в София. Подлезът на Ректората е затворен частично и за да преминеш от Парка на паметника към другата страна на „Васил Левски“ ти трябват в най-добрия случай поне 5-6 минути.
Ако вали – колите не могат да спират по хлъзгавите жълти павета, да не говорим, че пешеходците също се хлъзгат постоянно. Неслучайно по Цар Освободител не минават много възрастни хора.
Ако е зима и има дори половин сантиметър киша, положението е вече наистина опасно, защото се образува един тънък слой като килимче, който се опира на хлъзгавите павета и се размества хоризонтално дори при най-лекия допир. Стъпвайки на него, ако не си държиш тежестта на другия крак, си загубен.
Нямам търпение да пуснат отсечката на метрото от стадиона до „Сердика“. Тогава просто с кеф ще извървявам онези 20-25 минути пеша от вкъщи до станцията в „Младост“, за да си хвана влака до Съдебната.
П.П. Сетих се за поне едно хубаво нещо на жълтите павета – точно до тях е Народния театър.
П.П. 2. И за още едно – когато съм в такси и се движа по тях, ги изминавам за отрицателно време – само около 2 минути.
#1 by Христо Блажев on July 23rd, 2009
Много вярно, наистина жълтите павета са нелепи по време на дъжд или сняг, а безкрайните ремонти на светофара на “Раковска” дразнят много.
#2 by Ицо on July 23rd, 2009
Като тяхна потенциална жертва, която на няколко пъти се е измъквала на косъм от смъртоносната им хватка, мисля, че гореизказаните твърдения са изключително верни и могат да послужат в съда, ако някой реши да съди жълтите павета. Обаче, представи си, че си в такси точно, когато онзи тънък слой киша е на тея павета, не знам дали ще си толкова щастлив.
#3 by Андриана Спасова on July 24th, 2009
Мразене чак няма да им отдам, но привеждам още един важен аргумент, който няма как да те е разтревижил. В случаите, които съм на токчета, си е мъка, а и се налага да си гледам в краката, което не винаги е приятно. Лошото е, че не само аз се изнервям.
#4 by Над on January 9th, 2011
жълтите павета са се разхождали из мозъка ми много пъти, но за първи път чета някой, който да се изказва писмено по въпроса, при това точно с моето мнение :D евала! аз отдавна си мисля, че трябва да инвестират част от парите за инфраструктурата в това да ги махнат… но няма да доживея, сигурна съм.
p.s. няма по-гаден светофар от този на раковски до военния клуб.