Като видя това красиво момиче ме хваща яд какви гадни неща се случват по света.
Минаха десет дни от смъртта на Неда Ага-Солтан и единствено междувременната кончина на Майкъл Джексън разсея световното внимание от нея. Рядко едно 40-секундно видео, заснето с телефон, може да окаже толкова голямо въздействие буквално върху целия свят. Преди дни, интернет и световните медии бяха завладени от клипа със смъртта на 26-годишното иранско момиче Неда Ага-Солтан, която бе застреляна от снайперист по време на гражданските протести срещу преизбирането на президента Ахмадинеджад. Видеото обаче не просто демонстрира една нелепа смърт, а показа на света значението на борбата за демокрация и даде нов стимул за бунтуващите се.
Неда Ага-Солтан е хубаво 26-годишно момиче, което учеше философия и ходеше незаконно на уроци по пеене, защото в Иран на жените не се позволява да пеят публично. Името й означава „глас“, а според различни интерпретации от персийски Неда се превежда и като „Божествено съобщение“.
Момичето стана именно това – Божествено съобщение, когато бе застреляна от снайперист. Разликата с останалите убити по време на протестите в центъра на Техеран е, че тя не е била сред разбунтувалата се тълпа. Намирала се е на тиха улица, на няколко пресечки от гражданските размирици, когато куршум я уцелва в гърдите и тя се строполява с фатална рана на асфалта.
Видеото показва как тя пада, а няколко мъже се опитват да й окажат първа помощ. Анонимен доктор, който в момента се бори да запази самоличността си в тайна от иранските служби, е бил точно там в момента и е опитал да направи нещо, но разказва, че сърцето е било засегнато и той можел само безпомощно да наблюдава предсмъртните мигове на Неда и, заедно с вокалния й педагог, който също бил там, да чуе как тя повтаря два пъти, че гори. Момичето така и не изрича последните си думи, вместо това само за половин минута издъхва, давейки се в кръв. Чуват се и думите на един от мъжете до нея, който изрича името й и я умолява: „Неда, не се страхувай. Не се страхувай, Неда. Остани с мен, остани с мен, Неда!“
Тя обаче не остава и със смъртта си се превръща в символа на свободата за Иран. В Техеран вече я считат за мъченица, въпреки правителствените забрани да се оплаква паметта й. Очаква се напрежението между протестиращите и властите да ескалира особено на седмия ден след смъртта й (според шиитската традиция мъртвия се оплаква на третия, седмия и четиридесетия ден след кончината). Мехди Каруби и Мир Хюсеин Мусави, които бяха двамата най-силни подгласници на Ахмадинеджад според резултатите от президентските избори, призоваха сънародниците си да пазят паметта на Неда.
Американският сенатор Джон Маккейн я нарече своего рода Жана д’Арк, а редица световни медии направиха аналог между Неда и анонимния китайски студент, който по време на протестите от 1989 в Пекин се изправи сам-самичък срещу колоната танкове на площад „Тянанмън“ и стана един от най-ярките световни примери за стремежа към свобода.
Това е световноизвестният китайски студент, който се опълчи срещу колоната от танкове.
Най-големите медии в света отбелязаха по повод на убийството на аполитичната Неда, която единствено е искала в страната й да царува свобода, както я описват близките и годеникът й, че дори един ограничаващ медиите режим, какъвто е този в Иран днес, не може да спре главоломното разпространие на клип като този. Анализаторът Милен Радев допълва, че със сигурност в Пекин вече са регистрирали това и китайското правителство предчувства опасността, която тегне над него.
Клипът със смъртта на Неда е качен и в YouTube, но предупреждаваме, че е изключително емоционално натоварен и не се препоръчва за хора със слаби сърца или нерви, бременни жени и деца.
Каква беше съдбата на видеото?
Клипът е направен с мобилен телефон от анонимен мъж, който всячески се опитва да запази самоличността си в тайна от иранските власти. Знаейки, че цензурата контролира социални мрежи като Facebook и YouTube и ако публикува видеото там ще заплаши себе си и семейството си, мъжът го изпратил по електронната си поща на свой близък приятел извън Иран, който пък незабавно препратил файлът от едва 2МВ до Voice of America, The Guardian и до петима свои приятели в Европа, който били он-лайн в момента.
Текстът към писмото бил кратък: „Моля ви, позволете на света да научи!“ Един от тези петима приятели, иранец в Холандия, първи публикува видеото в интернет, използвайки Facebook, като призовава абонатите си в социалната мрежа да разпространят клипа възможно най-бързо.
40-секундното видео е качено и в YouTube, като по странни причини и без обяснение е свалено от редакторите. Упоритостта и многобройността на хората, опитващи се да го публикуват там, носи успех и сега клипът е гледан стотици хиляди пъти.
Излъчен е в повечето световни медии и превръща една безименна жертва на режима в икона на иранското протестно движение.
Преслав Ганев ©
Оригинална публикация в Bulgarian Post.
